С всяка изминала година, все по-малко изпитвам нужда да си поставям конкретни цели и все повече ми харесва да си задавам намерения и посока. По принцип съм много състезателна и мисля, че това не винаги е в моя полза или най-малкото ми създава напрежение, от което нямам нужда. Дали се състезавам с други или със себе си е без значение, усещането, което ми дава това, е за постоянно бягане и гонене. Умишлено избягвам ситуации, които събуждат това у мен. Намерението от друга страна ме кара да бъда целенасочена, но без да забравям, че за никъде не бързам и с никого не се състезавам.
Намеренията ми тази година са простички - да спестя и инвестирам част от това, което изкарам с труда си, да бъда активна всеки ден и с всеки малък избор, от това да паркирам по-далеч, през това да избера да се кача пеша вместо с асансьор, да живея като активен човек. Толкова ми стига. По-бавно, по-спокойно, по-радостно.
Цялостно за света си пожелавам годината да е по-мирна и по-здрава. Тежи ми много колко озлобени разделени сме станали. Мечатя за свят, в който можем да спорим и да сме на различно мнение, без да се мразим.
Добре дошла да си, 2025. Бъди добра с нас.
Comments