Преди около месец ми се обади майката на Филип и Вики, две много специални за мен деца, с които се запознах покрай другата ми работа и имах честта да снимам. Попита ме дали бих направила сесия извън София. "Да", казах аз без дори да попитам къде. Ако ме познавате, изобщо няма да се учудите на реакцията ми, предложи ли ми се скитане, тръгвам, нищо, че нямам представа в коя посока, защото съм безкрайно дезориентирана:) Освен това, винаги когато някое семейство от друг град пожелае точно аз да направя сесията на бебето му, това ме кара да се чувствам безкрайно смирена и благодарна. Не е ли истинско признание и чест? Как бих могла да откажа?
И така около месец по-късно поех към Казънлък. Знаех, че отивам при три госпожици. Взех си и асистент - голямата ми дъщеря. След около 2 часа път, прекарани в сладки приказки и споделено време, и още 15 в лутане по улиците на Казанлък ( въпреки навигацията - нали ви казах, че с посоките съм на "Вие"), пристигнахме. За пореден път съдбата ме събра с най-готините хора. На вратата ме посрещна силно превъзбудената Маги ( русото съкровище, което стиска очи на снимката по-горе:)), която говореше с около 200 думи в минута, подскачаше въодушевено и нямаше търпение да пипне всичко!:) Кати (голямата кака) като че ли беше впечатлена повече от дъщеря ми ( и лилавите й кичури ). В последствие разбрах, че почти мигновено са завързали разговор "по женски" за коси и прически. Елза, главният герой на тази сесия, беше готова за снимки. Майка й и татко й ме предупредиха, че едва ли ще спи, но в средата на сесията баща й сподели минавайки през стаята "Добре, че дойде та да я видим да поспи":) Какво да кажа....обичаме се с бебетата:)
Всичко, което се случи после, е част от магията, която ме карва да се влюбвам отново и отново в това, което правя. Благодаря ти, Тони, че ми довери най-скъпото си.
Споделям част от тази магия с вас.